Трябваше да гледам един филм /Червената цигулка/, за да си припомня един процес случил се в България. Като чуете „Културна революция”, за какво се сещате? За хунвейбините и дадзибаото? Ние, по-възрастните я помним, а по-младите само са чели за нея. Хунвейбините бяха младите комунета в Китай, които изкореняваха „старата култура и интелигенция” и насаждаха новата. Дадзибаото бяха стенни вестници, които описваха вредите от старата култура и посочваха кои са вредителите. От своя страна вредната култура беше унищожавана, а вредителите се отправяха към един по-добър свят или се опияняваха от постиженията на робския труд по лагери и комуни. Да не мислите, че у нас е било по-различно? Не, естествено.
Процесът на физическо отстраняване на „вредната интелигенция” е започнал значително преди 9 септември. Червените терористи са се опитали да убият журналиста Данаил Крапчев още през 1942 г. Щото се осмелил да пише срещу СССР и Сталин. Но той е критикувал и правителството! Тук е замесено името на Емил Марков /генерал, естествено/. Когато Централната военна комисия на БКП и лично Емил Марков обособяват бойна група с "особено предназначение" ликвидиране на видни български общественици.
Всеки народ се нуждае от своята интелигенция. Тя не е силна с пушкалата си. Тя и силна с перата си, със словото си. Тя формира националния манталитет и морал. С нея се съобразяват всички. Тя е лидерът на обществото. И какво става веднага след 9 септември 1944 г. Храбрите цървулкомунета се заемат с изтребването на интелигенцията. В буквалния смисъл. Ще кажете, „такива са били времената” и че подбудите са били благородни. Няма нищо такова. Чист бандитизъм, отмъщение, духовна нищета и некадърност. „Видния” комунистически писател Крум Кюлявков, на когото Райко Алексиев е давал хляб, като го взима на работа в “Щурец”, предлага на Трайчо Костов жилището на бившия си работодател. Знаете ли кой е присвоил жилището на Яна Язова? На ул.”Раковски” № 161 Б в центъра на столицата? Присвоен е от бодигард на Тодор Живков. Печално известен е фактът, че т.н. „Народен съд” по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити. За какво? Заради “антисъветска” и “прогерманска” пропаганда. Ще продължите ли да твърдите, че комунетата са били патриоти? Ха посмейте, де!
Още на 6 октомври 1944 г. е издадено “Постановление на Министерския съвет от 6 октомврий 1944 г.” (Държавен вестник, бр. 225 - 1944 г.) е изработен от Министерството на пропагандата. Според него държавата изземва всички книги "с прогермански и изобщо фашистки и расистки характер, както и книгите написани против Съветския съюз и свободолюбивите народи, от всички лица и места където и да се намират те". Показателно, нали? Изземване, унищожение и заличаване на българската памет. И начало на преработване и пренаписване на цялата българска история и култура в прокомунистически и просъветска насоченост. Заличаването на традиционните български национални традиции, култура и манталитет и заместването им с прокомунистически такива. Списъкът с низвергнатите автори и произведения е дълъг. Прекалено дълъг, за да го изпиша тук. Не ми се описват и ерзац-заместителите, назначените за интелигенция комунета. От мен да знаете че като изсечеш столетните дървета, всеки храсталак се прави на гора. Като малък ми набиваха в главата Павлик Морозов, доблестното пионерче, предало родителите си, че укрили жито. Очевидно, за да се спасят от гладна смърт. Ето, такива примери формираха манталитета на следващите поколения. Малко известен факт е, че комунетата са забранявали Карл Май и Ангел Каралийчев!
А знаете ли, че е имало съдебни процеси /при закрити врата, естествено/, за разпространение на вредна литература? Альоу, комунетата! 1974 г. осъдени са Теодосий Беляковски, Владимир Макаров и Катя Лвов за раздаването на задгранични издания на Солженицин, Булгаков, Пастернак и др. забранени автори. Беляковски умира в затвора през 1974 г.
В стремежът си да се подмажат на СССР и да изтрият напълно паметта българска, цървулковците са посегнали на имена-икони за България. Колко от вас знаят, че Вазов е бил забранен за изучаване в училищата до 1960 г.? От общественото внимание „изчезват” статията на Г.С. Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, публикувана във в.”Дунавски лебед”, 1859 г., журналистическите материали на З.Стоянов („…Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботйов, Ангел Кънчев, Панайот Волов, Георги Бенковски, и прочие, са били против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския…“). Левски също е „редактиран”. Изчезва „Който ни освободи (Русия), той ще ни пороби”, от фразата „ Времето е в нас и ние сме във времето” (тълкувана в някакъв перверзен  „марксически” вариант) изчезва важното „То нас обръща и ние обръщаме него”, както и категоричното му писмо до Каравелов „…Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливия казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките…”. Изобщо, този цитат от Г. Марков е показателен за тогавашната практика на просъветските цървулгъзолизци „Ти ми дай «Под игото», ама да е от Иван Вазов!“ Комунетата забраняват и честването на Народните Будители – честван неофициално от 1909 г., а официално от 1922 г. Забранен през 1945 г. Лично за мен, сегашното състояние на българската култура, национално съзнание и национален манталитет се дължи на формирането масова култура, която възхвалява бандитизма, престъплението и кражбата, като модел за обществен просперитет и начин за себеутвърждаване. Ще ме прощавате, но „партизаните не са никакви борци за свобода и равенство, а най-обикновени бандюги, наети от чужда на Родината ни сила. Крадци на едро и дребно, които никога не са имали за цел някакъв обществен просперитет. Гледали са на тях да им е добре, те да са на върха и да гепят колкото се може повече. А унищожаването на традиционната българска култура и назначаването на определена група послушковци за интелигенция, удобен начин за формиране на грешна представа за стореното от тях.
В следваща статия ще напиша защо нямаме история.
Материалът е написан по данни от мрежата /изключително трудно намираеми. Няма данни, няма проблем/ и личната ми библиотека.